|
Проучване
по четири групи основни въпроси:
-
Подкрепа на
майката през периода на бременността;
-
Подкрепа на
майката след раждането;
-
Семейна
подкрепа на майчинството;
-
Държавна и
обществена подкрепа на майчинството.
Обхват
на проучването:София, Благоевград,
Пазарджик, Кюстендил, Бобов дол.
Брой
на респондентите: 520 /в
това число бременни и майки с деца до три
годишна възраст/.
Данни
от мониторинга:
-
Респондентите
отговаряха на по 10 въпроса във всяка
една от анкетите на четирите групи
основни въпроси. Особен интерес
представляват въпросите, свързани с
подкрепата на работното място от
работодателя, медицинските екипи в
родилните отделения, членовете в
семейната общност и държавните
институции и неправителствените
организации по спазване на
ILO
183.
-
Характерът
на нарушенията в “подкрепата на
майчинството”;
-
Проблеми и
перспективи за защита на майката според
разпоредбите на българското
законодателство;
-
Оценки и
препоръки на респондентите.
РЕЗУЛТАТИ
от отговорите, обработени след
изследването:
От
общия брой на изследваните лица 520- 432
или 83% отговарят, че са наблюдавани за
отразяване на резултатите от
бременноста в медицинския им картон, но
не приемат, че това е женска консултация.
17% /88/ не са имали такива посещения и са
разчитали само на родилния дом.
NB:
На
всяка 3 жена от анкетираните са
предлагани планови раждания с цезарово
сечение или 33% /172/ от жените са били
уговаряни за такъв вид операция.
Нито
една от бременните жени не се е ползвала
от полагащата й се по закон двуразова
почивка през работното време. 26% от
бременните са загубили работното си
място поради състоянието си .
По втора
група въпроси:
-
75%
/390/ от жените утвърждават, че не са
получили никакви информационни
материали относно практиките за кърмене
и отглеждане на бебетата /изключение BFH
във II
МБАЛ, София/.
-
При 12% /63/ от
родилките влиянието на рекламата за
употреба на заместители на майчината
кърма е толкова силно, че те отказват да
закърмят детето си още в родилния дом.
-
92% /478/
утвърждават, че не са получили под
никаква форма еднократна материална или
финансова помощ от своите работодатели
по тяхна инициатива.
-
20% /104/ от
жените не очакват да получат никаква
материална или финансова подкрепа от
общността, в която живеят.
-
89% /463/ от
ромските жени се надяват на цялостна
материална и финасова подкрепа
единствено от своята етническа общност.
-
Като цяло 98%
/510/ от жените се надяват да получат
подкрепа от компетентните институции.
-
95% /494/
считат, че престоят им от 3 дни в родилния
дом е недостатъчен.
Мнозинството
от жените считат, че компетентните
институции могат да снабдяват родилните
домове с информационни материали
относно правата им за социална подкрепа.
По
трета група въпроси:
-
Мнението на
98,5% /512/ от жените е, че те се нуждаят от
директна семейна подкрепа /в това число
поколенческа/, връзка с естественото
хранене
-
85% /442/ от
жените се опасяват от социален и
психологически дискомфорт, който може
да се отрази на семейната подкрепа-
безработица, образование, личностни
конфликти.
-
5% /26/
категорично утвърждават, че културата
на взаимоотношенията в семейството ще
им осигури семейна подкрепа.
-
За 62% /322/ от
жените семейната подкрепа е и
юридическо изискване за защита
на техните права. 20% са категорични,
че брачните договори са гаранция за
семейна подкрепа /поредна брачност,
понятието “домашното животно-жена ми”/.
По
четвърта група въпроси:
|
|