Самотни бащи

    Самотните бащи представляват специфична родителска общност със свои характерни белези.Тази подгрупа се числи към  групата на непълните- еднородителски семейства.Тяхна отличителна черта е отглеждането на дете /деца/ в отсъствието на брачен партньор, поради обективни или субективни обстоятелства.Такива обстояелства могат да бъдат:

·       физическа загуба (смърт) на съпругата;

·       раздяла с брачният партньор, при което са възможни два варианта:

А) юридически развод със съпругата

Б) раздяла със съпругата, без юридическо клеймо- рядък, но все пак съществуващ вариант.

Основни характеристики

                Самотното бащинство е твърде специфично и заслужава внимание от страна на широката общественост. Необходимо е да се посочи, че като обхват/численост самотните бащи са неколкократно по-малко от самотните майки в нашата страна /по неофициални данни около 1/4 по–малко/ .Това се дължи на следните групи фактори:

·       културно-психологически;

·       обществено-исторически.

    Можем да твърдим, че българската майка в значително по-малко случаи изоставя своя съпруг заедно със собственото им дете/деца в сравнение с бащата (справка-разводи в Република България по групи причини и според вината на единия от съпрузите).

    Но тази тенденция се наблюдава не само у нас, а и в редица Източноевропейски страни. Те бяха засегнати и в раздела за самотните майки.

    Не съществуват надеждни източници за броя на бащите, отглеждащи без подкрепата на своята съпруга- своето дете /деца/.

Рискови фактори

     Самотните бащи също се числят кьм рисковите социални групи, като основните рискове  за детето са следните:

·       Здравни- те се наблюдават  най-вече при бебетата и малолетните деца, тъй като майката има значително по-добър контрол и познаване на своята рожба, отколкото бащата. Поради това здравните рискове за детето, отглеждано само от бащата са значително по-високи.Тази констатация важи с най-голяма сила особено за децата-кърмачета, тъй като спецификата на детското кърмене изисква 100% себеотдаденост и присъствие на физическата майка. В този период от детското развитие дори при замяна на много от функциите на физическата майка не може да се реализира тотална грижа за детето.

·       Психо-възпитателни рискове- те са налице и при трите периода на детското развитие: най-ранен (0-4г.), малолетие (4-12г.), непълнолетие (12-18г.). Самотният баща не е в състояние да даде отлично възпитание на своето дете, въпреки че практиката познава редица случаи, при които бащата дава перфектно възпитание, въпреки отсъствието на майката.

·       Душевен дискомфорт и липса на майчината ласка- за този риск смятаме, че няма смисъл да се дават обяснения, защото той е най-разбираемият.

     Като риск можем да посочим и финансовите проблеми на самотните бащи и занижените изисквания при избора на трудова дейност. Не са малко и случаите на домашно насилие над децата, живеещи и отглеждани от своя баща.Тази категория деца в рискова среда са може би най-тревожният сигнал за нашето общество. Жертвите на домашно насилие не са редки случаи при тази категория, като подсилващи фактори могат да бъдат-алкохолизмът сред самотните бащи, психични разстройства, породени от лична драма и други. Като статистически факт може да се посочи високият дял на домашно насилие към децата при етническите общности.Тази негативна констатация се отнася най-вече за еднородителските семейства от ромския етнос.

Превенции и мерки, свързани със самотното бащинство

     Необходимо е да се подчертае, че в нашата страна има изградена социална защита, относно самотното бащинство. Тя е законодателно регламентирана и се изразява в следните мерки:

·       финансова помощ за самотни родители;

·       мерки и програми за подпомагане на самотните бащи-съвети, консултации и др.

     Нивото на оказваната подкрепа от страна на държавата и неправителствените организации обаче не е на достатъчно високо ниво и понякога е изключително неадекватна на потребностите от социална защита за групата на самотните бащи. Наложително е да се посочи, че ролята на държавата и обществото като цяло е ключов фактор за защита и подкрепа на самотните бащи.Това важи с пълна сила днес, на този етап, когато България се преориентира към нов тип обществено развитие- Европейският тип, където мястото на онеправданите и засегнатите от социален риск е там, където заслужават- в приоритетите на държавната политика.

АВТОР: Любомир Найденов-магистър, специалист

„Управление на човешките ресурси”, 2006 г.