Самотни  майки

Обща характеристика

          Самотните майки представляват обособена социална общност, числяща се кьм т.нар. рискови социални групи.

Самотната майка е лице, отглеждащо самостоятелно своето дете /деца/ в отсьствие на своя брачен парньор, за което са налице обективни обстоятелства:

·       загуба/смьрт на сьпруга;

·       раздяла, развод;

·       дьлготрайна загуба на трудоспособност у сьпруга.

     Групата на самотните майки по своята сьщност представлява непълно семейство, при което има висока степен на социален риск (социална изолация, безработица, бедност). Така например около10% от всички бедни в нашата страна са самотни майки.

     Налице са редица характеристики за социална защита на този рисков социален контингент. Едни от най-сьществените трудности на самотните майки са свьрзани с отглеждането и вьзпитанието на техните деца, като материалните проблеми вземат превес.Основните фактори за това могат да се класифицират в две групи:

·       недостатъчни финансови приходи от труд и издръжки, висока степен на риск от безработица, практикуване на нископлатени трудови дейности;

·       изключително малко лично време, тъй като тези майки в 80% от случаите отглеждат смостоятелно децата си или с минимална помощ от свои роднини, близки и упълномощени  за това лица.

В следствие на всичко това майката се подлага на изключителни лишения и компромиси.

     Доказано е, че здравният статус на отглежданите от самотни майки деца е занижен, така че освен социалните рискове като цяло не бива да се подценяват и здравните рискове, свързани с този контингент.

     От демографска гледна точка групата на майките, отглеждащи самостоятелно своите деца се поделя на:

1.    Изоставени от брачния партньор жени /след юридически

развод/.

2. Майки, отглеждащи своето дете /деца/ от извънбрачно раждане.

3.   Овдовели жени.

     Първата група се влияе изключително много от нивото на бракоразводимост в България, което е със сравнително високи показатели- 4.0% или 322502 д. разведени, отчетено през последното преброяване- 2001година /НСИ, Преброяване на населението и жилищният фонд в България, 2001г./ За разлика от предходното преброяване през 1992г. нивото на бракоразводимост се е повишило с 25% или около 80 хил. повече разведени. Всичко това се отразява пряко и върху повишавнето на броя на самотните еднородителски семейства, като броя на самотните майки за посочения период се е повишил с около 1/3, което е изключително тревожен факт.

     Показателите за извънбрачни раждания в нашата страна са едни от най-високите за Европа. За периода от Втората световна война до днес извънбрачната раждаемост се е повишила с около 10 пъти. Спецификата на ,,българската извънбрачна раждаемост”се състои във факта, че единият от родителите (в 90% това е мъжът) има пасивно отношение към отглеждането на детето /децата/. Поради това се акумулират значителен брой майки, самостоятелно отглеждащи своите деца. Значителен е и фактът, че при голяма част от извънбрачните раждания единият от родителите /бащата/ е неизвестен. Раждането на извънбрачно дете представлява личностна драма, но и изключително тревожен социален проблем. При проведените анкетни проучвания е установено, че около 3/4 от майките на извънбрачно дете имат намерения да оставят детето си за осиновяване или в домовете ,,Майка и дете”. Останалата част попадат в групата на самотните майки.

     Общността на овдовелите жени, също представлява интерес, тъй като техните деца се развиват в непълна семейна среда, както при гореспоменатите групи. Голяма част от овдовелите жени изпитват трудностите на самотното майчинство- финансови неблагополучия, липса на брачна опора, трудности при възпитанието на децата. В най-неблагоприятно социлно положение са ранно овдовелите жени-майки, за които е необходимо отговорно отношение от страна на държавата и обществото като цяло. Общият брой на овдовелите жени- майки през последните 10 години бележи непрекъснато увеличение.

Рискове и мерки за защита на самотните майки

        Един от показателите за ефективност и демократичност на държавните институции е степента на развитие на социална защита на рисковите социални общности. В Бьлгария действа нормативна уредба и специализирани институции за защита на изпадналите в неравностойно положение социални групи, в това число и самотните майки. Висш орган за защита представлява Министерство на труда и социалната политика. Като целева група самотните майки присьстват в Националния план за борба с бедността и социалната изолация, 2005-2006 г., където са указани мерките и приоритетите относно самотното майчинство. Въпреки прилагането на специализирана социална политика,тези мерки понякога показват пьлна неадекватност по отношение на разглежданата общност.Причини за това са недостатьчна „гьвкавост” на нормативната уредба и бюрократични пречки пред заинтересованите от получаването на специална помощ-майки. Главните проблеми обаче се коренят в социално-икономическия преход, осъществяван у нас, който постави социално отговорните институции пред коренно различни предизвикатества и непознати на обществото явления в периода преди демократичните промени у нас. Изграденият преди 1990 г. социален модел беше вече остарял и неадекватен при новите социално-икономически реалности. Това постави неравностойните соиални групи, в това число и самотните майки в неблагпориятна позиция и те „поеха” основните трудности на прехода в нашата страна.

     Необходими са активни и компетентни действия, както от страна на държавата, така и от създадените неправителствени организации, както и по- добрата кординация на техните дейности като:

·       акции за защита на работещите и самотни майки;

·       сътрудничество с други неправителствени организации за защита на самотните майки и техните деца.

     Пълноправното обществено положение на самотните майки трябва да се превърне в приоритет на социално- отговорните институции, за да растат техните деца в социална равнопоставеност, защото те са част от бъдещето на България.

АВТОР: Любомир Найденов-магистър, специалист

 „Управление на човешките ресурси”, 2006 г.