:::Да се отгледа дете без памперси е невъзможно или много трудно

    Бебета и памперси… две привидно неразделни понятия. Трудно е да помислиш за едното без другото; при все това съществува начин да имаш бебе и ДА НЕ ИЗПОЛЗВАШ памперси. Това става чрез използването на различни форми на комуникация с бебето. Успях да науча много родители да обръщат нужното внимание на бебето, да следят за сигнали и в нужния момент да го подържат над подходящ съд - в резултат на това няма нужда от пране на пелени, от изхвърляне на еднократни памперси, които заминават на бунището и от ревящи бебета с подмокрени дупета.

    Изпитах това усещане за знаене, когато работех с децата: една симбиотична, телепатична комуникация, интуитивно познание, което е дадено по рождение на всички ни. Като вид, който има най-дългия период на детство, ние държим и рекорд по цапане на гнездата си. И това е така, само защото мнозина от нас доскоро не са обръщали внимание на опита, натрупан от „примитивните нации”. Изследвайки историята на употреба на тензухени пелени и памперси, аз разбрах къде майчините ни инстинкти са „дали накъсо”.
Начинът е познат от векове. Нарича се Eliminatiion Communication (ЕС), преведено ще рече „усещане за момента”, т.е. изграждане на обратна връзка между бебето и майката, така че тя да усеща нуждите му.

    EC е метод, усвоен от много бебета по света. Той е толкова естествен и първично заложен, че дори няма наименование в повечето култури. При него майката и детето се настройват в близост един към друг дотолкова, че тя да може правилно да усеща кога то има нужда да се облекчи.
За първи път чух фразата Elimination Communication (EC) от мой приятел по времето, когато четвъртото ми дете Мария-Роза беше на 3 месеца. Бях развълнувана от това, което научих - че африканските жени подсещат бебетата си със звук „псссс”, когато е подходящ момента да се облекчат. Тази практика ми изглеждаше напълно разумна, защото се отнася към генетично заложените ни навици, а и бях привлечена от идеята за по-дълбок физически и духовен контакт с бебето ми. Затова реших веднага да го пробвам - подържах Мая (на 3 месеца тогава) над ваната и издадох звука „псссс”. Какво бе възхищението ми, когато тя веднага се облекчи и оттогава нататък го правеше безпогрешно все едно го е научила от някого.

    Elimination Communication (EC), както го наричам, прекрасно разшири възможността ми да отдам грижа и внимание при майчинството ми. И както кърменето, това също ме сближава с бебето, физически и психологически и създава моментална обратна връзка, дори когато не съм се настроила да го усещам.

    Като Джи-Пи (семеен лекар), физиологията е в сферата на интересите ми и ЕС се оказа точно обратното на това, което са ни учили в медицинската академия: там убедено ни втълпяваха, че бебетата нямат контрол върху сфинкстера до близо две годишна възраст. Очевидно педиатрите не са си направили труда да изследват факта, че на Земята преобладаващата част от майките с бебета усещат природните нужди на бебетата си като свои собствени.

    Още в самото начало Ема (11г.), Зоу (8г.) и Якоб (6г.) ми оказаха голяма помощ, като ми разказаха колко неприятно им е било да стоят подмокрени или наакани в пелените си. (Някои казват, че ние хората сме си докарали цял куп сексуални проблеми карайки бебетата си да се отвратят от гениталната си област, поради неприятното усещане при носенето на „ходеща тоалетна” - памперсите). Съпругът ми Николас първоначално бе резервиран към опитите и усилията ми, но впоследствие се убеди в ползата от прощъпулник без пелени.
Имайки опитността да отгледам деца с и без пелени, стигнах до заключението, че вероятно ВСИЧКИ деца от ранна възраст сигнализират, когато искат да се облекчат, но понеже никой не се вслушва в това, сигналите им са погрешно разбирани като нужда от храна, умора или раздразнение, особено ако детето е облечено и не забелязваме връзката на сигналите с момента на облекчаване. През първите месеци научих сигналите на Мая, като я носех без пелени или панталонки и я държах под око. (Това беше доста лесно, защото през първите 6 месеца тя беше почти винаги с мен). Установих, че тя смутено и неспокойно мърда, понякога с малко плач, особено ако не схващам веднага какво иска.
    Понякога се получаваше по-телепатично и аз без дори да се замислям, я понасях към ваната, където обикновено вършехме тази работа. Ако по някаква причина се забавех да я отнеса там навреме, се случваше да ме подмокри, но се случваше рядко, особено когато я носех със слинг. А сигналът, че й се ака беше да пръцне няколко пъти; понякога дори дърпаше гърдите си с ръчички. Да, малкият човек не искаше да лежи изцапан!

     Да научим дневния ритъм на Мая също се оказа от полза. Първото нещо, което прави след като се събуди е да се изака и, като всички бебета, пишка често (средно през 10 минути) през първите няколко часа след ставане. Това изисква по-голяма находчивост (съпругът ми го установи, когато е „на пост” J). Забелязах също, че пишка през около 10 минути след кърмене или пиене. Също така тя почти винаги се изпишква след събуждане. Всъщност, мисля си, че я събужда нуждата.

     През първата година използвахме за тоалетна ваната. Държах я за бедрата изправена, с гръб облегнат на корема ми. Преди това използвах малка кофичка за пясъчник с удобна вдлъбнатина на нея; седейки я държах между бедрата си и придържах Мая над нея. Синьото гърне - сега семейна реликва - направи доста разходки с нас, а и служеше добре за през нощта (виж по-надолу). Когато тя израсна и стана по тежка установих, че върши работа и да съм седнала на тоалетната и да я поддържам седнала пред мен. Понякога, ако нищо друго не помагаше, правехме заедно пиш! Приканвах я със специфичния звук „пссссс”, а когато бяхме над ваната, пусках водата.

     След 3 месеца практика станах по-уверена в познаването на знаците й и понякога нежно настоявах, дори когато тя първоначално упорстваше; обикновено след половин-една минутка тя се облекчаваше. Имайте в пред вид, че има една фина граница, която е важна за съвместната работа. Не бива да е „битка за надмощие”, което може да се случи при тоалетните тренировки. Това е повече танц на единение, който се изгражда, както при кърменето, с любов и респект един към друг.

     Когато бяхме извън къщи, използвах пелени и я облекчавах, доколкото можех, но не очаквах да се справи перфектно. Използвахме тоалетни или взимахме гърнето (или друг пластмасов съд с плътно затварящ се капак) в колата. Когато пропуснехме да се изпишкаме, реакцията ми беше: „Е, това го изпуснахме”. В горещи дни просто постилах пелена на задната седалка. Ако нямах възможност да спра, й казвах: „Пишкай си спокойно Мая, ще я подменя веднага щом мога да спра”. През първите месеци Мая не обичаше да я безпокоят през нощта, така, че я слагах да спи на килимче и я оставях да пишка, когато пожелае. Сменях го щом се събудех. Друг път увивах дупето й свободно в дреха и я сменях, когато се намокри. Установих, че както с пелените, тя обикновено пишка при събуждане и когато я кърмя.

     На десетия месец вече бяхме отново във форма. Забелязах как ставайки все по-независима и завладяна от нови дейности, тя не одобряваше да я отделят от заниманията й, за да отиде до тоалетната, затова започнах да нося „тоалетната” при нея. Тя предпочиташе купа или гърне в скута ми, а по-късно започнахме да използваме и сядане на гърне: първоначално го държах, докато тя го използва. Нощем я слагах на синьото гърне докато я кърмех (така, че да легне после без да го разлее). Когато бях по-разсеяна, тя се изпишкваше на пелена между краката й или на килимчето под нея.

     12-тия месец отбеляза нов етап в нещата, скоро след като проходи. А на 14-тия месец, за мое удивление Мая вече въобще не се нуждаеше от пелени. Тя вече ясно изразяваше нуждите си, гласово и безгласово; способността й да се стиска се подобри. Когато имаше нужда да се облекчи, тя казваше „пишшш” и се запътваше към гърнето (имахме няколко из къщата). Николас бе толкова възхитен, когато тя го направи за пръв път, че изръкопляска. Оттогава, когато свършеше и ставаше, тя аплодираше себе си. Освен това започна да се интересува от съдбата на телесните си продукти и идваше да помага, когато ги заравях в градината (отлична тор!) или ги изсипвах в тоалетната (сега тя иска да го върши сама).
В този период престанах да използвам повече пелени и преминахме на тренировъчни панталони Bright Bots[* виж http://www.brightbots.com.au], които са идеални за излизане навън. Сега, на 19 месеца, Мая а напълно самостоятелна при дневните си нужди. Тя си казва, когато й се ходи и/или отива сама на гърнето. Въпреки, че взимам резервен чифт панталонки когато излизаме навън, много рядко ги сменяме - в сравнение с други деца тя е се справя с тоалетните си нужди като 4 годишно дете.

Нощите продължават да са все така натоварени, с много хранене и пишкане, но освен ако не е болна, или аз съм много уморена, имахме само няколко „пропуска”. А да я изпишквам през нощта е много по-малка грижа пред предимствата на едно чисто и самостоятелно дете. От други подобни ЕС-истории научих, че повечето бебета спират да пишкат през нощта дори още на първата година или имат строго определен модел (например да не пишкат след полунощ).

      Като грижлива майка ме интересува факта, че ЕС-бебетата се научават да се облекчават преди да се научат да задържат. Това прави ЕС един много удобен метод, защото, когато желае, бебето може да изпишка дори и малкото урина в мехура си. (Това означава, че когато изпишкам Мая в градината преди да потеглим с колата, аз знам, че шансът тя да се подмокри в следващият половин-един час е малък). Като контраст, конвенционалното „тоалетно обучение” се изгражда около способността на детето да „стиска” в тялото си „нещата”, докато може да се облекчи на подходящо място. Мисля си върху подсъзнателното отражение на този метод - не е ли факт, че живеем в общество, в което хората „стискат” „нещата си” [oттам вероятно израза „стиснат човек”, бел. прев.], и често пъти имат нужда от помощта на други (като психотерапевт), който да ги окуражи да „се отпуснат”.

     Също изборът „автономност или срам и съмнение” е важна част от етапа на „тоалетното обучение” и Мая се справи чудесно с тази задача - сега тя е невероятно самостоятелна, да не кажа, че сама си е шеф и се чудя дали това не е и благодарение на самочувствието й, придобито от ранното усвояване на ЕС.

     А за мен ЕС се превърна в нещо интересно и удобно. Да, супер е да изпираш само половин пералня дневно за шест членно семейство, но много по-важно е, че узнах колко дълбоко са свързани майката и бебето и че бебетата са забележително способни и умни същества, противно на това, което им приписва обществото. Чувствам се благословена с тази опитност.

     Аз изпробвах ЕС само с едно бебе, започвайки от ранна възраст. При други майки може да е различно - някои започват от раждането, други с по-пораснали бебета, някои използват повече, други по-малко пелени, някои деца възприемат по-бързо, други по-бавно, някои работещи майки обучиха дори детегледачките си в ЕС.

     Ако ЕС те привлича, изпробвай го. Дори да е по-сложно при пораснали бебета, които са се научили да пренебрегват сигналите на тялото си, те биха приветствали идеята да бъдат по-чисти и да общуват с вас.

http://trick.fig.org/jana/child/diaperless.html Scott Noelle's article (Continuum Concept- EC with a toddler)