Р Е З Ю М Е

на законодателно проучване

Сравнителен анализ на законoдателството за закрила на майката и майчинството в България и страните от Европейския съюз

 
 

Актуалността на изследването на правната закрила на майката и майчинството се определя от голямата обществена значимост на разглежданата проблематика, от необходимостта от съобразяване на правната регламентация у нас с изискванията на актовете на Европейския съюз и със съвременните тенденции в законодателната уредба. С оглед поставените от възложителя изисквания се направи съпоставка на нормативните актове в страните членки на Европейския съюз и България. Проучването бе изготвено във връзка със следните групи въпроси:

1. Забрана за дискриминация

2. Закрила на здравето и осигуряване безопасност на труда

3. Забрана за нощен и извънреден труд

4. Отпуски и почивки

5. Забрана за уволнение и право на запазване на работното място

6. Осигуряване и изплащане на обезщетение

I. Ниво и характер на нормативната уредба

Резултатите от проучването показаха, че основната част от нормативната уредба в изследваната област, както в България, така и в държавите членки на Европейския съюз обхваща актове на конституционно, законово и подзаконово ниво, както и ратифицирани международни договори.

II. Съпоставка

1.Забрана за дискриминация

Изследваната материя разкрива съществени прилики между българското и чуждестранното законодателство. Същността на принципа е, че се забранява всякаква дискриминация, основана на пол по отношение на достъпа до работа, независимо от условията за приемане на работа, областта или отрасъла на дейност, във всички нива на професионалната йерархия, която се извършва чрез позоваване на брачно положение, семейство или бременност. В България не представлява дискриминация специалната закрила за бременни жени и майки, установена със закон.

2. Закрила на здравето и осигуряване на безопасни условия на труд

Съществена част от правната регламентация в областта на защитата на майчинството е свързана с осигуряването условия на труд, които не увреждат здравето на бременната, кърмещата жена и майката и същевременно запазват положението й с оглед получаваното възнаграждение и квалификацията й. Правната уредба в България съответства с международните стандарти в тази насока като особено внимание на този проблем е обърнато на подзаконово ниво.

3. Забрана за нощен и извънреден труд

В отделните държави забраната за нощен труд е закрепена в различни часови граници. Интересен факт в България е, че забраната за нощен труд е преодолима с писменото съгласие на майката.

4. Отпуски и почивки

Отпуск по майчинство, за отглеждане на дете и за болно дете е предвиден в нормативната уредба на всички разгледани държави. Характерна особеност при отпуск по майчинство е, че няма единно установени времеви граници в изследваните държави. Законодателствата предвиждат възможности отпускът за отглеждане на дете да се ползва и от бащата като поставят изисквания към продължителността на отпуска, ползван от всеки родител.

В България разпоредбите, уреждащи почивките в момента са само в Кодекса на труда, като в него няма специфично третиране на бременните и майките.

5. Забрана за уволнение и право на запазване на работното място

Във всяка от проучените държави са предприети различни мерки за недопускане на уволнение и за закрила на правото на запазване работното място на жените по време на тяхната бременност. В България в тази връзка основна е ролята на Инспекцията по труда. Тя дава разрешение за уволнение за всеки отделен случай.

Правото на възстановяване на работа и запазване на работното място на жените в периода на тяхната бременност и следродовия период се открива в законодателството на всички проучени държави.

6. Осигуряване и изплащане на обезщетение

В тази насока залегналата на законово и подзаконово ниво уредба в България детайлно регламентира почти всички познати в другите държави видове обезщетения, с което се дава нужната закрила на майката. В Кодекса за социално осигуряване у нас се предвижда правото на обезщетение и особеностите, свързани с неговото изплащане.