ЗА ЗДРАВЕТО НА ВАШИТЕ ДЕЦА - ЕКОЛОГИЧНА МЕСТНОСТ С БОГАТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

Офелия Иванова Виделова, специалност  Връзки с обществеността

Община Бобошево е разположена в Югоизточната част на Кюстендилска област, заобиколена от Скакавишкия дял на величествената Рила и склоновете на Влахина планина с нейната северна част – Бобошевски Руен.

В състава на общината влизат гр. Бобошево – административен център и селата Бадино, Блажиево, Висока могила, Вуково, Доброво, Каменик, Скрино, Слатино, Сопово, Усойка, Циклово.

Бобошево отстои на 82 км от София, 41 км от Кюстендил, 18 км от Дупница и 41 км от Рилски манастир.

Красивият бобошевски край е място, където се доближават две планини, място, където се събират една в друга две реки – Джерман в Струма, място от където Струма напуска разлома и ту забавена, ту бърза, отива да търси морето, реката – естествена връзка между два климата, на Средиземноморието и Европа. Мястото на изключително богато разнообразие от растителни и животински видове, място на един свят и много човешки култури. Бобошевско е кът от земята ни, колкото познат, толкова и непознат, къс земя, в който винаги ще има какво да се открива и преоткрива.

История

Поради изключително благоприятното местоположение и климат в района на Бобошево е регистриран поселищен живот от най-дълбока древност. В с. Слатино върху плато при м. Чардако е открит и проучван праисторически обект от ранния енеолит – начало на V хилядолетие пр.н.е., дал твърде ценна научна информация и материали с висока стойност – над 500 керамични съда, истински образци на приложното изкуство, богато разнообразие от антропоморфна и зооморфна пластика. Уникална находка е моделът на пещ с изобразена на дъното календарна система – това е най-старият познат календар по европейските земи.

В Бобошевския край са съсредоточени множество средновековни църкви и манастири. Тук в с. Скрино е роден най-значимият светец от българските земи преподобният Иван Рилски. В манастира “Св. Димитър”, под самия връх

Руен той е развил своите заложби към духовно съзерцание и е придобил знания от свещените, богослужебни и религиозни книги, а след това в пещера на близките околности се е отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения. След като обиколил много места, най-после той се установил сред дивата природа на Великата Рилска пустиня, за да остане там до края на своите земни дни и да постави основите на Великата Рилска обител.

Територията на Бобошевския регион, известен още като Българският Йерусалим, през XV-XVII в. е религиозно-култово и духовно средище с богати традиции в култовото строителство. До наши дни са оцелели редица църкви и манастири от този период - църквите “Св. Тодор”, “Св. Илия”, “Св. Атанасий” в Бобошево, “Св. Петка” и “Св. Николай” в с. Вуково, но най-значимия от тях е Бобошевският манастир “Св. Димитър”. Разположен на източния склон на Руен планина на 3 км от гр. Бобошево, манастирът е създаден през IX в., разрушен при завладяването на България от турците и отново изграден и изписан през 1488 г. От него се открива

вълшебна гледка към планините Пирин, Рила, Верила, Витоша и части от Конявската планина.

На 3 км от с. Скрино в красива местност през 2002-2003 г. е издигнат манастир “Св. Иван Рилски”, известен още като Руенски манастир. От него по живописна пътека се стига до пещерата, където е пустиннослужил Св. Иван Рилски.

Бобошевският район е разположен в зона с богато културно наследство, в близост до Рилския манастир и лежи на поклонническия път към Атон. В добре уредената музейна сбирка в центъра на градчето, с интересни и разнообразни експонати е илюстрирана богатата история на района от всички исторически епохи, а живата културна традиция е съхранена в празнуването всяка година на Бабин ден, Трифон зарезан, Тодоров ден, Лазаруване и други фолклорни празници и селищни събори.

МАНАСТИРСКА ЦЪРКВА “ СВ.ДИМИТЪР” БОБОШЕВО

Църквата “Св. Димитър се намира на 4 км западно от град Бобошево. Разположена е в прекрасна природна среда с богато културно наследство, което включва изключително ценни средновековни християнски паметници. Историческите данни свидетелстват, че Бобошевският манастир “Св. Димитър”, разположен върху източния горист склон на Бобошевски Руен във Влахина планина е един от най-старите манастири в България. Бележитият български пустинножител Иван Рилски, роден в с. Скрино, Кюстендилско, преди да се посели в Рила планина , както се споменава в житието му от Евтимий Търновски, прекарва известно време в “манастира под Руен“ за обучение.

Манастирската църква е една от първите , възстановени през периода на турското господство в българските земи. В Бобошевския манастир през ХV и ХVІІ в се води активен книжовен и просветен живот. Част от украсените с изящни заставки ръкописни книги, преписвани и запазени в манастира, се съхраняват понастоящем в Църковно–историческия музей в гр. София. Иконостасът на църквата се пази в Националната художествена галерия.

В църквата са запазени изцяло автентичните стенописи от ХV век ( 1488 г.), които украсяват изцяло, както стените и свода, така и някогашната западна фасадна стена (днес това е източната стена на притвора). Тези стенописи съставляват главната художествена ценност на паметника, който е обявен за “паметник на културата от национално значение”.

Качеството и степента на съхраненост на стенописите правят силно впечатление. Посещението и запознаването с обекта ще позволи на българските и чуждестранни посетители да открият и се докоснат до един великолепен паметник, познат досега единствено на специалистите.

Очарователното съчетание между художествените достойнства на паметника, неговата достъпност и великолепната природна среда допринася за едно неповторимо и приятно изживяване.

Мъжка общежителна света обител ”Св. Йоан Рилски” (Руенски манастир)

Църква “Св. Петка”

В живописната долина на р. Струма, в източната махала на село Вуково( 1.5 км.от пътя Кюстендил-Бобошево) се намира църква “ Св.Петка”.

Църквата е построена през ХVІ в . Стенописите датират от 1598г., както е засвидетелствано в надписа върху западната стена на наоса. Еднокорабна, едноапсидна сграда, без притвор, с пиластри, образуващи плитка арка на западната фасада, с масивен градеж и масивен полуцилиндричен свод. Стенописите в църквата, доста добре и цялостно запазени се отличават с богата пластична култура и са ценно свидетелство за развитието на късносредновековната религиозна живопис в България и на Балканите. Архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с категория “национално значение”.