Петрич е най-южният град в България,за който се пеят много песни и се носят много легенди.

   Tози разказ е за тези,които искат да вникнат по на дълбоко в историята на града и да се пренесът в сърцето

на Петрич.А също и за всички,които се чувстват българи и искат да се докоснат до българската история..

 Росица Петрова -материалът е подготвен с информация от Интернет

     Град Петрич е разположен в подножието на планина Беласица. Терена е нанесен от планината, било от един някогашен ледник или от буен поток, който е свличал изобилно камъни от Беласица през различни времена. Изобилната подпочвена вода в наносния слой дават живот на многолетните чинари, които украсяват града и сочат за неговата старинност.

Наистина Петрич е един от старите градове по Долна Струма. Той води началото си от времето, когато на Балканския полуостров са живеели първите жители – траките. В това отдалечено време на 10 км. североизточно от днешния Петрич, в южните склонове на планинското възвишение Кожух е имало тракийско селище

През I век пр.н.е. римляните завладели земите на траките. Тогава малкото селище при Кожух се превръща в добре укрепен римски град – крепост, който е имал за цел да пази средното течение на р.Струма – днешното Кресненско дефиле. Римският историк Тит Ливий ни съобщава, че този град се казва Петра, а археологическите разкопки, че е съществувал до VI век от новата ера, когато е бил опожарен от славяните. Предполага се,че останалите живи жители са напуснали опожарения град и се заселили в подножието на планина Беласица, с което поставили началото на днешния град Петрич.Така Петрич става наследник на историята на древния трако - римски град Петра, става наследник и на името му Петра – Петрич. Славянското окончание `ич` идва да покаже, че новото селище възникнало в полите на Беласица е заселено предимно със славяни.

Славянското селище Петрич се присъединява към българската държава през 837 г. в резултат на войната на българския хан Пресиан срещу Византия и въстанието на струмските славяни. В следващите векове, краят на X и началото на XI век Петрич е важно военно и стратегическо място в Самуиловата държава. През 1014 г. тук се провежда решителната битка между българските войски начело с цар Самуил и войските на византийския император Василий II. Останките от Самуиловата крепост и до днес напомнят за едно от най – големите варварства, каквито помни световната история – ослепяването на пленените 14 000 български войни. За това деяние византийския император Василий II получава прозвището българоубиец.

През средновековието Петрич се превръща в здрава крепост – част от укрепителната система в югозападна България. За това говорят останките от средновековната българска крепост, която се издига в планината над селището и грамотата на владетеля Деяна в Струмица, който през 1373 г. дава съгласието си да се построи църква в града.

Петрич е административен, стопански и културен център на Петричка община. Населението през 1997г. е 27 887 души. Петричка община включва 50 села с които населението възлиза на 57 477 души към 1997г. В Петричка община има 3 начални училища, 24 основни училища, 6 средни училища, 8 детски градини, 14 обединени детски заведения. Културна дейност развиват 21 читалища. В Петрич са открити Исторически музей и Младежки дом

Над стария Петрич, в най - високата част на планинското възвишение, което огражда града от югозапад, има останки от средновековна българска крепост.

Специалисти археолози определят крепостта от края на Х и началото на ХI век като звено от укрепителната система в Югозападна България. Крепостта е съществувала до края на ХIV век, когато е разрушена от турските завоеватели. До нас са достигнали само руини от нея и името й "Гяур калеси".

За "Гяур калеси" ни съобщава и видният изследовател - пътешественик Васил Кънчов, посетил Петрич през 1891 г. В произведението си "Пътуване по Струма и Места" той пише: " : От юг изведнъж се издига над града Беласица с тъмните си гъсти лесове. От запад стои висока могила, дето е било старото "Гяур калеси", както го нарича местното население:"

Петрич е известен и със своите села и исторически местности.Една  от най-известните местности в близост до Петрич е Рупите,известни с пророчицата Ванга.

В резултат от изригване на вулкан в рупите има магмени скали, извира минерална вода с температура 75 градуса по целзий. Водата е подходяща както за пиене, така и за къпане

На 2 км. източно от селото в месността Кожух се намират руините от един от най-големите антични градове по долината на Струма, съществувал от ІV в. пр. Хр. до VІ в. сл. Хр. В досегашната исторически изследвания този град се свързваше с античната Петра. Откритият тук през 2002 г. латински надпис от 309 г. сл. Хр. по недвусмислен начин доказа, че край село Рупите се е намирал античния град Хераклея Синтика, споменат многократно от античните автори. Досега този град бе локализиран на юг от Беласица.

В землището на селото се намира известната месност Рупите, където в последните години от живота си живееше Ванга.

През 1994 г. е построен храма "Св. Петка Българска", в близост до къщичката, в която тя е живяла. Предсмъртното желание на Ванга е било тя да бъде погребана в двора на къщичката си, за да може хората да черпят сили от гроба й, и въпреки да не е сред нас тя пак да може да помага. Но от фондация "Ванга" решиха да не уважат това нейно желание и тя бе погребана до храма "Св. Петка Българска". Местността Рупите е разположена в подножието на хълма Кожух. Преди стотици години Кожух е била вулкан. Чудотворните земи са резултат от изригването на този вулкан. Известна е с редки дървесни и животински видове, някои от които са включени в Червената книга на страната.Тук се намират много целебни минерални извори и църквата "Света Петка" на българската пророчица Ванга. Рупите е и орнитологична станция, занимаваща се с движението на мигриращите птици. За това късче земя прочутата българска пророчица баба Ванга казваше, че е наситено с особена енергия

Част е от Стоте национални туристически обекта, заедно с храм-паметник „Света Петка Българска“ и Самуиловата крепост.

На територията на местостта има минерални извори и басеини.

Друга известна историческа местност в близост до Петрич е Самуилова крепост.

Самуилова крепост e името на средновековна крепост, разположена между планините Беласица и Огражден в т.нар. Ключка клисура. Намира се на невисок хълм на десния бряг на река Струмешница, на 5 км северно от село Ключ. Построена е вероятно в периода 1009-1013 г. по време на управлението на цар Самуил.

Крепостта е изградена върху основите на тракийско и раннобългарско славянско селище. В съчиненията на византийските хронисти се известява за преграждането на Ключката клисура с цяла система от отбранителни съоръжения, които започват от склоновете на Беласица, южно от село Ключ и опират на север в слоновете на Огражден. Укрепителните съоръжения се простират в протежение на повече от 8 км. Разположението на Самуилова крепост позволява да се контролира цялата долина и да се използва като команден военно-стратегически пункт на цялостната укрепителна система

Самуилова крепост отстои на около 23 км. западно от град Петрич, на десният бряг на река Струмешница. До там се отива по асфалтиран път в добро състояние.

До село Струмешница се намира хълмът, който се нарича „Самуилова крепост”. На него през 1014 г. става драматичната битка между българските войски, начело с цар Самуил и войските на византийският император Василий II.

Самуиловата крепост се намира край прочутото със загадките си село Ключ, на 20 км. югозападно от Петрич, само на 4 км. от границата с Македония. Националният парк-музей “Самуилова крепост” е свързан с трагичен момент в Първата българска държава след Беласишката битка с византийците през 1014 г. Тогава е ослепена 14-хилядна войска на цар Самуил, като на всеки стотен войник е оставен един с едно око, за да води останалите. Виждайки това, Самуил получава разрив на сърцето и умира. Тук се намира мемориалът, посветен на цар Самуил и неговите ослепени войници.