ПЕРЛАТА НА РОДОПИТЕ

Смолян. Един от най-красивите български градове, разположен в Средните Родопи. Намира се на 250 км. от  София, на 100 км. от Пловдив и Ксанти , на 16 км. от курорта Пампорово. Смолян е най-големия  град в Родопите и най-дългия град в България – цели 16 километра.

Смолян се е побрал в прорязаната от  реката долина, а къщите следват естествените гънки на планината. Над тях се простират вечнозелените хълмове и стръмни склонове на планината. Всеки посетил града е останал завинаги пленен от него. Смолян очарова с много неща – с невероятната с природа, архитектура, култура, традиции, с магията на родопските села, с митовете и легендите...

Смолян е от онези градове, които те пленяват с красотата дори  и на простите неща. В града живеят много легенди.Най-известна е тази за Орфей и Евредика. Всеки е чувал за митичния певец и поет Орфей и неговата любима, красивата Евредика. Легендата за тяхната любов преодоляла границите на живота и смърта тръгва от тук, от този малък град. В града се издига величествено пет метров паметник като символ на града и на вечната им любов. Дори  и днес векове след тяхната гибел любовта им витае във въздуха, а неземния глас на Орфей продължава да живее в душата на родопската гора.

         Природните богатства на града са многобройни – безкрайни гори и море от преливащи тъмнозелени хълмове, просторни  планински  пасища, рек, поточета, водопади, езера, пещери...

          Горското богадство на града е впечатляващо. Горите  съставляват почти деведесет процента от територията на областа. Накъдето и да погледнеш виждаш необятни горски пространства. Тук се срещат вековни елови и букови гори също така дъбове, смърчове, бор, хвойна, ляска....

В Смолян растат няколко вековни чинара, най-старият от които е на 250 години, висок цели 25 метра. Това дърво е съхранило в себе се цялата история на града и се е превърнало в нещо ката пазител на града.

Тук се срещат и отделни редки растения – орхидеи, Хаберия родопеизис, мурсалски чай. В ози край живеят и неповторими ендемити, които се срещат само в тази част на света, а именно Родопски крем, Родопска теменуга, Родопско лале.

Планината е  богата на диворастящи гъби – сърнелки, манатарки, пачи крак, маслвки, печурки.... Разхождайки се из тучните поляни и прохладните гори всеки може да напълни кошницата си с ароматните гъби.

Разнообразен е и животинския животински свят. Животните тук дотолкова са свикнали с хората, че може да видите лисица, която се разхожда из центара на града посред нощ. Из многобройните пътечки тръгващи от града могат да се видят още катерички, таралежи, зайчета еленчета, сърнички. Срещат се и по едри бозайници – диви свине, лисици, вълци, мечки. В горите ще чуете песните на над двеста вида птици, които се срещат в района. Песента им очарова и омайва всеки. През ноща могат да се чуят страховитото бухане на бухала, а през деня брачната песен на хлухаря.

  „Смарагдовите очи”  на Родопите. Така наричат сеемте Смолянски езера разположени непосредствено преди града. В миналото са били около двадесет, но повечето са ресъхнали или са се превърнали в блата. Най-голямото е Бистрото езеро, най-дълбокото е Мътното езеро. Имената на някой от другите езера са: Лагера, Тревистото, Османовия гьол, Силажа, Млушевското и т.н. тревистото и Бистрото езеро са свързани с речен ръкав. Гледката е неповторима. Върху гладката повърхност на езерата се отразяват зелените хълмове на планината и така водата придобива зеленикъв отенък. Затова езерата са наречени “Смарагдовите очи” на Родопите. Непосредствено над тях се издигат величествените “Орфееви скали”, които придават една митичност и неповторимост на гледката.

         Смолянския водопад е още едно от природните богатства на града. Той се намира на запад от града на малката Крива река. Водопада е висок   двадесет метра и представлява част от изградена еко-пътека. Сред водопад от зеленина като мънички кристалчета се сипят водите на реката.

         Друго природно богатство на града е наличието на множество пещери в района на село Могилица. Техния брой е около 20, но най-красива и голяма е Ухловица. В пещерата могат да се видят сталактити, сталагмити и сталактони на милиони години и невероятни подземни галерии.

         В  района на селата Могилица, Кошница могат да се видят още много красиви кътчета, водопади, пещери, койт поразяват с красотата си.

         Говорейки за Смолян не може да пропуснем зимния курорт Пампорово – гордоста на смоленчани. Той дори е по известен от самия град. Хора от далечни и близки краища идват да се любуват на прекрасната природа и за да си починат сред тишина и спокойствие. Курорта е привлекателен най-вече през зимата, заради пистите и прекрасните условия за почивка.

         Няколко завоя по надолу пред очите ни се появява величествена панорама. Появяват се Родопите с целия си блясък  и величиегледката е незабравима. Море от зелени хълмове на фона на синьото небе. Дори и за миг да се полюбувате на тази гледка вие ще почувствате магията на Родопите и ще се влюбите в тях завинаги.

         Красотата на града и природата не може да бъде описана лесно. През всеки сезон те се променя и придобива различни украски и цветове. Напролет всичко е зелено, а родопските поляни са изпъстрени с диви и уханни цветя. Тихият вятърноси аромата на цъфнали сливи, ябълки и вишни. Планината се е събудила от зимния си сън и се подготвя да посрещне лятото обличайки най-пъстрата си премяна.

         Лятото в Смолян е прохладо и слънчаво. И все пак ако някой иска да се скрие от слънчвавите лъчи може да отиде в гората и да потърси прохлада под някой от многобройните вековни дървета и да утоли жаждата си от многото чешмички пръснати из родопските гори.

         Най-красива обаче си остава планината през есента. Тогава тя се превръща в истинска цветна фантазия. Цветовете са невероятни. По това време из планината се носи мириса на “тежкото” лято Хората, града животните се любуват на последните слънчеви лъчи и се подготвят да посрещнат зимата.

         През зимата града се превръща в бяла, снежна приказка. Гледката на планината под белия похлупак храни душата. Наоколо царува “бяла тишина” , а душата я обзема мир и спокойствие. Всичко сякаш изчезва и оставате сами с невероятните снежни форми.

          Това е то магията на Родопите. Тази магия се усеща в града, но най-силно се усеща в Смолянските села пръснати като бисери в зеленото море от хълмове и гори. Всяко едно от тях е уникално само по себе си и носи романтиката на миналото. В тези села са запазени в истински и непроменен вид традициите на поколения назад родопчани. Разхождайки се из кълдаръмените улички времето сякаш спира и ние се връщаме назад в миналото. Усещаме духа на отминалите времена.

         Смолян е град, който е успял да схрани традициите на миналото голямо очарование на града придават многото старинни къщи останали от времето когато хайдутите кръстосвали родопските гори. Стройтелството на къщи е традиция, която се предава от поколение на поколение . декларирани са над сто сгради със статут на архитектурни паметници. Една от тези коларитни къщи е Пангаловата къща, най-монументалната възрожденска къщав Родопите. Тя е на три етажа притежава три салона и около двадесет стаи като таваните и са направени изцяло от дърворезба.  Строена е през 1860 година за заможния търговец али Пангал Вълчу. Други такива къщи са Алибеевския конак строен през далечната 1751 година, Калевската къща (1860г.), Сгуровата къща (1866г.). В един от кварталите на Смолян се намира архитектурния резерват “Чешитска махала”. “Чешитска махала” е възрожденската гордост на старо Райково. Най-забележителни са братската Чешитеви къщи, Мильон-чешитевата къща и др.

         В едно от смолянските села величествено се издигат Агушевите конаци. Това са забележителни за времето си конаци. За тяхната история може да научите от местните жители, кото версиите може и да не съвпадат, зощото тяхната история е свързана с много легенди. Едно е ясно, че която и от тях да чуете тя ще бъде истина.

         В града има седем източноправославни църкви. Като църквите “Св. Богородица” и  “Св. Никола” в квартал Устово имат статут на архитектурни паметници. В центара на града се извисява камбанарията на най-големия храм в Южна България и втори по големина храм в България “Св. Висарион Смоленски”. Храма носи името на последния епископ на Смолян  Висарион Смоленски, който умира в името на вярата си.

         Из хълмовете на града са пръснати много стари, нови и все още недовършени параклиси, който показват, че въпреки тежките условия хората са запазили вярата си в Бог и доброто.

         В самия център на града се намира най-големия планетариум на Балканите. Той не случайно се намира точно тук, а именно защото тук съществуватпрекрасни условия за наблюдания на нощното небе. Тук над този малък град звездите греят по ярко от където и да било
и другаде.
Намират толкова близо до нас,че сякаш можем да ги уловим
с ръка.

         В Планетариума може да бъде проследена историята на Вселената и да се видят уникалнизвездни кадри, както и много снимки на астрономически обекти. Планетариума работи съвместно с Роженската обсерватория една от най-големите в страната.

         Уникално за Смолян, а и за Родопите като цяло е родопският фолклор и родопските традиции. Като родопските песни няма никъде.Те носят тежеста на планината и болката на миналото. Родопската песен е тъжна песен натоварена с тежеста на миналото и с кръвта на тези, които с цената на живота си са бранели планината, селата си, семействата си.

         Не съществува смоленчанин или родопчанин, които да не е настръхвал когато е чувал емблематичната за Родопите песен “Бела съм бела юначе” под съпровода на “Сто каба гайди”. В този момент сякаш цялата природа се покланя пред величието на тези жертвали живота си за общото благо.

         Говорейки за родопски песни трябва да споменем и песента покорила не само планината и света, но и Космоса. Разбира се става въпрос за култовата песен на смоленчанката Валя Балканска “Излезъл е Дельо Хайдутин”.

         Също характерно за този регион е родопската каба гайда. Тя има уникално  и неповторимо звучене, което предава тежеста и трагизма на миналото.

         В града се провеждат две културни събитияс национално значение, които играят важна роля за популяризирането на народната песен. Става въпрос за “Орфеевите празници” и за “Роженския събор”.

         Орфеевите празници се провеждат на всеки две години през последните дни на юни. На една сцена се събират състави от цяла България, обединени от любовта към народната песен. По това време из града се носят звуците на народната песен.

         Събора на Рожен има вече сто годишна традиция , която води началото си от 1898г. По това време то тук минава границата с Турската империя. Затова на това място се правели родови срещи, като се пеели песни под съпровода на гайда. Така поколение след поколение Рожен се превръща в най-големия фестивал на народната песен в България. Той се провежда на всеки четири години в края на август като на него присъстват над половин милион българи и чужденци от различни крайща на света. Иненно на този събор през 1961 година изгрява чудото на Родопите- ансамбала “Сто каба гайди”. Звука от сто родопски гайди събрани на едно място е неповторим и не може да се сравни с нищо чуто до сега. От тук тръгва към Космоса и песента на Валя Балканска “Излезъл е Дельо Хайдутин”. Тук може да се чуе и химна на Родопите “Бела съм бела юначе”

         Не може да пропуснем родопската кухня, която е несравнима. В града съществуват и околните села съществуват достатъчно на брой малки заведения, в който може да опитате автентични родопски ястия като: пататник, родопски клин, качамак, смилянски фасул и още много други специалитети, които ще ви очароват със своя вкус.

           Може още много да се говори за този малък, но пъстър град. Има още какво да се види и почуства. Но всичко това не може да се опише то трябва да бъде видяно. Хилядолетия  наред хората тук са живеели в хармония с природата, съхранявайки в полите на планината диви и непокътнати кътчета от рая.  Така че ако искате да усетите магията на Родопите и да почувствате легендите трябва да посетите града на Орфей, люлката на Родопите - град Смолян. Смолян обича и иска да бъде обичан.

         “Дордето дишам, о Боже, и съм жив, ще бъда влюбен в него и щастлив”.