Историята на Кръстанка  Вълчева от Пазарджик

          Здравейте!

      Исках да прочета нещо интересно относно храненето на децата до 3-годишна възраст и така попаднах на вашия сайт, където намерих полезни и интересни съвети. Развълнува ме конкурса за най-интересна история относно кърменето на бебетата, по случай седмицата , която отбелязват по този повод. Не ме заинтригуваха наградите, а целта , с която се организира. Да кажем ДА на кърменето, за да бъдат децата ни по-здрави, по-умни и да се чувстват по-обичани, сгушени в майчината гръд!
Имам прекрасна дъщеря на 1 година и 2 месеца. Казва се Петя Вълчева от Пазарджик. Започнах да я кърмя от 3-тия ден от раждането й до 8 месечна възраст. Кърменето прекратих поради здравословни причини. По-интересен е начинът, по който започна. Изключително съжалявам, че след раждането на детето ми нито един медецински работник не дойде да обясни на всички, станали за първи път в живота си майки, как трябва да бъде кърмено бебето и каква е необходимостта от това. Всичко това научих от интернет и книгите, които прочетох. Когато се роди бебето ми, една сестра дойде и каза на всички да изстискваме кърмата си или с ръце, или с помпички и чрез модерните и бездушни шишенца да храним децата си, които постоянно плачеха, сблъскали се очи в очи с непознатия и огромен свят. Случи се така , че кърмата ми се появи по-късно (причина, за което се оказа раждането ми чрез Цезерово сечение).

      Една сутрин, когато с най-сетни усилия, в продължение на половин час мъчение, бях събрала малко кърма в шишенцето си, за да нахраня врещящото от глад бебоче, се спънах и събраната кърма с толкова напрежение се изля на пода заедно със сълзите ми, които се редяха една след друга. Не знаех какво да правя, изпаднах в паника, мислех си , че само моето дете ще остане гладно или само то ще пие адаптирано мляко, а всички други бебета ще пият майчината си кърма! Аз плачех, а детето ми също. Тогава бързо взех решение! Грабнах го на ръце, допрях го до гърдата си, а то сякаш винаги лежало там, засука доволно и облекчено от майчината гръд. Не можех да скрия радостта си и продължавах да плача, но този път от щастие!

     Благодаря ти Боже-казах си, защо се мъчех до сега и мъчех детето си! Бях наистина щастлива! Виждах доволната усмивка на бебчо всеки път, когато го кърмех, а след това заспиваше спокйно, сито и блажено!
 

      Искам да кажа на всички майки: Кърмете децата си и сами ще видите ползата от това! Дъщеря ми е енергично, усмихнато и най-вече здраво дете! Дано да съм успяла да ви повлияя с преживяната от мен случка!
                           

                                                                       С уважение: Кръстанка Тодорова Вълчева от Пазарджик